Възможностите стават безгранични, когато можеш свободно да обменяш опит и да комуникираш неограничено със света, подчертава за ролята на чуждите езици академичната дама.
През декември Университетът по хранителни технологии оповести международно постижение на гл. ас. д-р инж. Рада Динкова. Тя бе част от All in a NUT shell, а екипът получи първата позиция в EIT Food MAKEitFRUVEG MAKEathon. За триумфа дамите представиха своя проект на Maker Faire Rome 2020, най-голямото изложение за производство, иновации и творчество в Европа.
Гл. ас. д-р инж. Рада Динкова е от запомнящите се лица в новата генерация на българската наука. Дипломира се във Франкофонския център на Университета по хранителни технологии – доказана в годините структура, а новото ръководство на УХТ, водено от проф. д-р Пламен Моллов, има стратегията да възобнови ефективността й.
За проекта, донесъл постижението, интересите си в науката, интердисциплинарността, за значителната роля на чуждите езици в профила на изследователя и още функционални научни аспекти говори в това интервю гл. ас. д-р инж. Рада Динкова от Университета по хранителни технологии. Тя е член на Академичния съвет на УХТ от квотата на нехабилитираните преподаватели и преподавател от Катедрата по консервиране и хладилна технология.
Екип само от дами, как постигнахте баланса?…
В интерес на истината – с лекота. Всяка от нас имаше идея какво иска да направи и след няколко срещи успяхме да се обединим върху една, явно сполучлива, комбинация. Всяка пое роля, която да й отива, и екипът се сработи чудесно.
Инженерните науки като че ли увличат повече мъже. Ще разкриете ли кодове от света на жената инженер?
Има нещо вярно, а и като цяло виждам, че напоследък няма голям интерес, за съжаление, към инженерните науки. Лично за мен те винаги са били интересни. В тях има логика и подреденост. Започваш от „А“ и нареждаш пъзела до „Я“, а по пътя решения и възможности – много. Харесва ми, че напоследък се залага все повече на креативните решения и може да се кривне от утъпканите пътеки…
По-различно ли е да си носител на екипен приз, сравнен с индивидуалния?
Много по-хубаво е. Чудесно е човек да работи в екип. За мен е повече от радостно, че през изминалата година успях да работя не с един, а с два страхотни екипа. Мисля, че по този начин всеки може да постигне много повече и да надгради „аз“-а.
Да въведете читателите във Вашия проект, заел първата позиция…
MAKEit е 3-годишен проект, съфинансиран от Университета във Варшава и EIT Food, ръководен от университета в Кеймбридж. Проектът е насочен към големите предизвикателства около създаването на по-интелигентни, опростени и по-устойчиви хранителни вериги в цяла Европа, чрез поредица от MAKEathons. В случая ние взехме участие в MAKEathon FRUVEG. Поставеният казус беше как да поддържаме и да подпомогнем принципно намаляващия прием на плодовете и зеленчуците по време на криза (напр. пандемия)? Този хакатон използва бърз процес на прототипиране, което е чудесно, тъй като в рамките на няколко дни можеш да видиш как реално би изглеждала идеята ти. Както и повечето участващи екипи, нашата цел беше да създадем продукт, който да позволи скъсяване на така или иначе дългата хранителна верига по един устойчив и екологосъобразен начин.
All in a NUTshell е продукт, предназначен за местните фермери и малкия бизнес, изправен пред проблемите с намаляването на пластмасите, удължаване на срока на годност и свежестта на продуктите и намирането на нови канали за доставка на плодове и зеленчуци до клиентите. Като, за разлика от съществуващите кутии за доставка, ние предлагаме биоразградими кутии с контрол на етилена и температурата, които да предоставят необходимата информация, удобство и забавление.
Как идва синхронът, когато в екипа влизат представители на различни национални науки или при точните науки има възможност за универсализация, и това улеснява?
Никога не съм била привърженик на унифицирането. Работата в мултикултурна среда е интересна – научаваш много за света и как работи той в различните географски ширини. Облагородяващо и забавно е!
Дали в различна държава, или континент, дори в един град или работно място – всеки има различнем мироглед, и това е ценното на работата в екип. Всеки може да гледа в една точка, върху един проблем, но го вижда от различен ъгъл. А когато целта е обща, различните гледни точки са много полезни за постигането на добър и ползотворен за всички ефект.
Университетът по хранителни технологии отваря нови посоки в комуникацията „наука-бизнес”. Ако се интерпретира това взаимодействие с оглед на Вашия екип – изследователи и мениджъри, какво следваме да бъде констатирано или предположено?
Мисля, че отдавна сме прескочили момента на правене на наука за самата наука. Посоката, в която върви и ЕС, е към реализирането на някакъв продукт, на нещо реално приложимо. Не бих могла да говоря от страна на бизнеса, на който и без това е трудно, особено сега, в ситуацията на Covid-19, но съм сигурна, че вече и производителите са убедени в необходимостта от пренагласяне и гъвкавост, за да могат да отговарят на очакванията на потребителите, които пък са силно изменчиви. Така че връзката между бизнеса и университетите трябва да се засилва и само със съвместно сътрудничество могат да се получат наистина добри резултати за всички заинтересовани страни.
Къде са съсредоточени научноизследователските интереси на д-р Рада Динкова?
Съвсем честно да си призная – навсякъде. Имам малък проблем със средоточаването върху една линия на работа. Напоследък се хващам, че след всеки разговор с познат или колега ми идва по някоя нова идейка. Страшно много си харесвам работата и хубавото е, че участието в такъв тип инициативи помага и при работата със студентите.
Завършвате Франкофонския център на УХТ. Лично според Вас каква е ролята на чуждите езици за актуалността на изследователя?
Основна. Светът е отворен и за всеки любознателен и свободомислещ човек е важно да говори поне един-два чужди езика. България е чудесно място, но тя все пак е част от света. Възможностите са много, а стават безгранични, когато можеш свободно да обменяш опит и да комуникираш неограничено с останалия свят.
Без кое от традицията не може в науката и как тълкувате израза „модерна наука”?
Започнахме разговора с инженерните науки, базата си е база – математика, физика, химия, няма как да градиш стабилна сграда на плаващи пясъци. Не разбирам термина „модерна наука“ – като всичко останало, ние се развиваме. Науката си е наука, в каква насока ще се развива, вече е въпрос на разбиране за света и мисъл как да подобрим бъдещето си.
Интердисциплинарността в научните изследвания се разширява. В този смисъл тя допринася за анализа на едно явление, разглеждано изследователски от различни позиции и с различен подход, или това плюс още нещо?…
Интердисциплинарността е в основата на добрите резултати. Както коментирахме, за да изчистиш и решиш ефикасно един казус, добре е да го погледнеш от всички страни. Далеч съм от мисълта да ставаме или пък да правим нашите студенти всичколози, напротив, ще се върна на екипната работа – много глави мислят по-добре от една, колкото и голяма да е тя.
Идва нова кандидатстудентска кампания, бяхте от академичните посланици на УХТ в предходната. В каква посока върви Университетът по хранителни технологии и подготвяте ли новости в предизвикателствата за бъдещите си студенти?
Това е въпрос за ръководството, но да. Със сигурност ще се постараем да направим една силна кандидатстудентска кампания, защото има какво да покажем и да дадем на бъдещите студенти. Университетът е жив организъм и ние се адаптираме ежедневно към ситуацията и очакванията, но и се стараем да предвидим бъдещите такива.
