Заключителна проява по повод 70 години чуждоезиково обучение в УХТ

С лекция на тема „За най-новите тенденции в избора на лични имена в Пловдивско“, представена на 18 май 2023 г. в зала „Хоризонт“ от колегата и приятел на ЦЕО доц. д-р Борян Янев, специалист по ономастика и когнитивна лингвистика и зам.-декан на Филологическия факултет в Пловдивския университет, приключи поредицата от събития, посветени на 70 години чуждоезиково обучение в УХТ и юбилея на катедра „Чужди езици“, понастоящем Център по езиково обучение.

Гости на събитието бяха преподаватели и студенти от УХТ и от сродните звена в Аграрния университет и Медицинския университет в Пловдив, а ръководството на Университета беше представено от проф. д.н. Георги Костов, функционален декан по образователни програми и мобилност,  и проф. д.н. Галин Иванов, зам.-ректор по научна и международна дейност.

Ръководителят на ЦЕО, доц. д-р Цвета Луизова-Хорева, откри събитието с презентация на историята на катедрата/центъра от 1953 г. до наши дни, акцентирайки върху новаторските подходи и безспорния професионализъм на преподавателите по чужд език. Като своеобразен увод към лекцията си доц. д-р Борян Янев благодари на преподавателите лингвисти, най-вече на доц. Луизова-Хорева и доц. Несторова, за отличното сътрудничество между Пловдивския университет и ЦЕО и връзките, осъществявани чрез преподавателски и експертни дейности от двете страни.

 Лекцията на доц. Янев предизвика голям интерес, тъй като представи съвместно изследване на ПУ и Института за български език при БАН за начините, по които българите избират името на новородените в периода 2020-2022 г. Той започна с факта, че в Пловдив, за разлика от останалите градове в България, хората предпочитат да дават традиционни имена на своите деца и се спазва в най-голяма степен патриархалният модел. Едва в последно време модата е детето да се кръщава на бащата, да носи името на любим певец, актьор или място, или името да се избира по други сантиментални, емоционални или необичайни причини.

На първо място в изследването за Пловдивска околия (лекторът подчерта, че това е регионалното определение според изискванията на такъв вид изследвания) стоят имената Мария (от евр. מִרְיָם ’любима, желана; твърда, постоянна’) и Георги (от гръцки Γεωργιος ← γεωργος `земеделец`, образувано от апелативите γη `земя` и εργον `работа`). След тях в класацията идват Виктория, Александра, Никол, Теодора, Елена и т.н. за момичета и Александър, Димитър, Иван, Николай, Теодор, Стоян, Божидар и т.н. за момчета.

За сравнение, в София и Варна най-предпочитаните имена са Виктория (от лат. victoria `победа`) и Александър (от гр. αλεξω `защитавам` и ανηρ `мъж`, т.е. ’закрилник на мъжете’), докато Петър и Ангел са много назад в желанието за избор.

Интересно за аудиторията беше това, че все по-често се избират имена с удвоени съгласни в структурата си като Стелла и Донна. Особено интригуващи бяха примерите с двойни, дори и тройни съставки, например Алекса-Кристина, Никол Белослава, Ана-Мица-Елена, Ана-Мария-Рита, Арлет-Мария-Магдалена, Лили-Мая-Любка,и др. за момичета и Константинос-Павел, Валентин-Баръш, Владимир-Мари и др. за момчета. Антропонимните хрумвания Валемир, Йонислав и Радоан, дори Кротизар и Канарче, предизвикаха оживените реакции на присъстващите.

Лекторът обеща да продължи цикъла от лингвистични прояви със следваща лекция върху тенденциите при формирането на прякори в Пловдив и региона. Събитието завърши с коктейл, на който колеги и приятели продължиха разговорите за миналото и настоящето на Центъра и въпросите по изнесената лекция.