Търсене
Close this search box.

Зам.-ректорът на УХТ участва в кръгла маса на тема „За качество на българското вино“

Публикувано от

В националния пресклуб на БТА в София  се проведе кръгла маса, организирана от Сдружение „За достъпна и качествена храна“ в сътрудничество с Националната лозаро-винарска камара (НЛВК). Водещ модератор беше Андрей Велчев, председател на управителния съвет на сдружението.  На нея присъстваха още председателят на Управителния съвет на НЛВК в България Йордан Чорбаджийски, зам.-ректорът на УХТ доц. д-р Христо Спасов,  главният директор на дирекция „Контрол в лозаро-винарския сектор“ в Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) Даниела Фърцова,  главният секретар на ИАЛВ Нина Филипова, Ангел Джалев от Комисията за защита на потребителите (КЗП), д-р Викьова от Българската агенция по безопасност на храните.

На кръглата маса се дискутираха условията за производство на българското вино, обучението на специалистите в този бранш, проблеми при реализацията на вината у нас, претенции и сигнали за нередности от потребителски организации

За качеството на българското вино може да се говори много. България е на световно ниво като качество, но през последните години и браншът, и държавата не са направили нищо за него, то не е подкрепено по никакъв начин. Това изтъкна Йордан Чорбаджийски. По думите му лозаро-винарството е най-проверяваният бранш и няма лицензиран производител, който да не си следи качеството. Според Чорбаджийски в много случаи българските вина са в пъти по-качествени от вносните. „Всички имаме лаборатории, всяка партида минава през лаборатории. Относно вносните вина, като браншова организация вземаме вино на случаен принцип и го тестваме в нашите лаборатории. При несъответствия подаваме сигнал към ИАЛВ“, обясни той. Чорбаджийски призова подаваните сигнали да са проверени, за да не сриват продажбите. „Борим се да правим бизнес в България, да създаваме работни места и да остават младите в страната. Но това може да стане, само ако потребителите избират български продукти“, подчерта Йордан Чорбаджийски.

От 1300 проверки сме констатирали близо 800 нарушения, голяма част свързани с нелоялни търговски практики. Те се изразяват основно в придаване на свойства и качества на продуктите, които те не притежават, и това завишава цената, каза Ангел Джалев от КЗП. Той призовава всички потребители да подават сигнали както към КЗП, така и към БАБХ, когато имат съмнения, че са ощетени.

Доц. Спасов подчерта, че в УХТ вече 73 години има обучение по винарска технология. За този период имаме 3000-3500 завършили студенти. В нашите учебни планове крайъгълен камък е качеството на продаваното вино. Обучението на студентите е насочено към това да бъдат произведени качествени вина, разказа доц. Спасов. Той посочи, че българските сортове заемат основно място в обучението им, тъй като те са начинът нашето вино да бъде конкурентоспособно. „Важно е да да посочим спецификите на българското вино, тъй като с Мерло и Каберне Совиньон трудно можем да конкурираме световните производители“, допълни Спасов. Той подчерта, че работят много добре с бизнеса и имат наистина добри контакти с над 30 производствени фирми, в които техните студенти провеждат стажове. Понятието „качество на виното“ трябва да бъде внимателно използвано, тъй като има различни субективни предпочитания за аромата и вкуса им, уточни доц. Спасов. Сензорната характеристика на вината е основна тяхна особеност и тя често определя предпочитанията на консуматора, но не бива пряко да се свързва с качеството на конкретен продукт.

Представителите от ИАЛВ подчертаха, че Агенцията осъществява контрол по сигнали и разчита на неправителствени организации. „Производители, които са регистрирани, са изпълнителни, спазват правилата. Нарушителите са основно тези извън закона“, заяви Нина Филипова.

„Произвеждаме фантастични вина, казвам го от моя дългогодишен опит. Хората, които произвеждат виното в България, са истински професионалисти“, изрази мнението си Венцислав Любенов от „Вила Юстина“. По думите му проблемите са дълбоки. Любенов обясни, че българското вино е скъпо, защото създаването на 1 дка лозе в момента струва около 4000 лева. В някои държави субсидиите за 1 дка са 400 евро, у нас те са едва 15 евро – колкото за пасища.

„Потребителите са най-важните регулаторни органи и трябва да се разчита на тяхната дума“, заключи председателят на сдружение „За достъпна и качествена храна“ Андрей Велчев. Той посочи, че следващата кръгла маса ще се проведе до месец, а темата ѝ ще е за качеството на хлебните продукти – всичко произведено от зърно.

Прочетете още

Студентски информационен център
тел: +359 32 603 892
e-mail: student_info@uft-plovdiv.bg

Деловодство
тел: +359 32 603 712
e-mail: delovodstvo@uft-plovdiv.bg

Студентски информационен център
тел: +359 32 603 893
e-mail: student_info@uft-plovdiv.bg

Студентски общежития
тел: +359 32 603 891
e-mail: st_comm@uft-plovdiv.bg 

2021 © Университет по хранителни технологии – Пловдив. Всички права запазени.