- Начало
- Университет
- Кандидат-студенти
- Студенти
- Обучение
- Наука
- Процедури/РАС
- Новини
Стратегия за научно развитие на УХТ
1. Стратегия за научно развитие на УХТ 2018-2030 – линк
2. План за осъществяване на стратегията 2018-2019 – линк
ННП „Млади учени и постдокторанти“ – линк
Необходимостта от разработване на собствена стратегия за развитие на научните изследвания (НИ) в Университета по хранителни технологии (УХТ) произтича от изискването на чл. 13, ал. 2, т. 12 от Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания“, обн. в ДВ, бр. 54 от 29 юни 2018 г., както и от предизвикателството на съвременните реалности и необходимостта от завишена ефективност, качество, обхват и интензивност на научните изследвания и по-високи академични стандарти на научната дейност.
Стратегията за развитие на научните изследвания в УХТ очертава средносрочния план за действие в това направление. Тя трябва да създаде условия за устойчиво развитие на научния потенциал, който да гарантира успешното участие на учените от Университета в научната област.
Стратегията за развитие на научните изследвания (НИ) в УХТ трябва да осигури високо качество на научните изследвания с участие както на преподавателите, така и на докторантите и студентите. Така ще се осъществи своеобразен синергичен ефект между науката, образованието и практиката.
Стратегията трябва да създаде предпоставки УХТ да се превърне в
конкурентноспособна европейска научно-образователна институция, допринасяща за изграждането на хранително-вкусовата, биотехнологичната и туристическата индустрия, основана на знанието. Тя очертава програмната рамка за развитие на академичната общност и за създаване на динамична институционална среда и задава приоритетите за извършване на неотложни реформи в сферата на научната дейност в УХТ.
Таблица 1. SWOT анализ на системата за научни изследвания в УХТ
| Силни страни | Слаби страни | ||
| • доказан научен потенциал от компетентни учени в | • неравномерност на НИ по факултети и вътре | ||
| различни сфери на хранителната наука, | във всеки един от тях | ||
| биотехнологиите, техниката, храненето, туризма, | • дейност по инерция от миналото | ||
| икономиката и управлението на ХВП | • отсъствие на последователна политика за | ||
| • наличие на добри научни школи и научни традиции | насърчаване на научните изследвания в | ||
| в характерните за УХТ научни области | предходни периоди и критично малък бюджет | ||
| • наличие на инициативни млади учени, готови за | за финансирането им | ||
| създаване на нови научни партньорства | • трудности при намираме на взаимно приемливи | ||
| • традиции и досегашни успехи от приложение на | форми на сътрудничество с бизнеса с цел | ||
| научните изследвания в УХТ | финансиране на научни изследвания през | ||
| • добра колаборация и съществуващи контакти на | последните двадесет и пет години | ||
| национално и регионално ниво и обещаващи | • | недостатъчно ниво на международно | |
| контакти и първи стъпки при сътрудничеството с | сътрудничество и поддържане на партньорства | ||
| водещи световни и международни научни | с водещи научни групи/центрове в ЕС и света | ||
| звена | • липса на обвързаност на системата за оценка на | ||
| • приемливо ниво на информационното обслужване в | постигнатите резултати от научната дейност с | ||
| рамките на наличното финансиране за научната | размера на фонд работна заплата | ||
| дейност | • известна част от научноизследователската | ||
| • активна проектна дейност както на национално, | апаратура е физически и морално остаряла и не | ||
| така и международно ниво | може да гарантира научни изследвания на | ||
| • сравнително добра техническа обезпеченост на част | съвременно ниво | ||
| от първичните звена | • наличие на система за материално стимулиране, | ||
| • организирана и резултатна работа с докторантите в | която не мотивира в достатъчно висока степен | ||
| УХТ | научните кадри | ||
| • акредитирани докторски програми | • отсъствие на научни школи в някои първични | ||
| • наличие на последователна политика за | звена и загуба на водещи позиции в научните | ||
| насърчаване на развитието на научните | области, в които те работят | ||
| изследвания | • недостиг на кандидати за докторанти и млади | ||
| • наличие на международно разпознаваема научна | учени | ||
| продукция, по-която УХТ се нарежда сред най- | • сравнително нисък социален статус на учените | ||
| добрите 15 университета в България | и ниското им заплащане в сравнение с други | ||
| • приемлив дял на учените на възраст до 35 год. | сфери на икономиката | ||
| • недостатъчни финансови ресурси за | |||
| осигуряване на адекватна информационна среда | |||
| Възможности за подобрение | Потенциални опасности | |||
| • подобряване на качеството на научните | • разпиляване в програмата максимум и загуба на | |||
| изследвания посредством въвеждане на | специфичен научен облик на УХТ | |||
| международни показатели за оценка на | • липса на достатъчно млади, качествени и | |||
| научноизследователската дейност | мотивирани учени, работещи в приоритетните | |||
| • подобряване на управлението на | научни направления, свързано и с | |||
| научноизследователската дейност | демографската криза у нас, миграцията и | |||
| • отчетност на резултатите от | негативните процеси в средното образование | |||
| научноизследователската дейност | • външни фактори, свързани с икономическата | |||
| • осигуряване на материални и кадрови ресурси за | ситуация в Европейския съюз и в света като | |||
| обезпечаване на приоритетните научни | цяло | |||
| направления | • вътрешна фактори – съпротива и резистентност | |||
| • планиране и разработване на проекти (както в | на част от академичния състав | |||
| областта на фундаменталната наука, така и на | • обвързване на заплащането на труда на учените | |||
| приложни научни изследвания) с национално и | само с преподавателската дейност | |||
| регионално значение | • отсъствие на ефективни механизми за | |||
| • сформиране на проектни екипи на катедрено, | финансиране на съвместни научни изследвания | |||
| факултетно и университетско ниво за | между публични и частни организации при | |||
| интердисциплинарни научни изследвания | спазване на нормите за държавните помощи | |||
| • действително сътрудничество и контакти с други | • самоизолиране на част от научните изследвания | |||
| вузове в страната и чужбина | в България от насоките за развитие в света | |||
| • разширяване на сътрудничеството с бизнеса за | • застаряване на изследователския състав и | |||
| съвместно използване на неговата материална база | продължаване на изтичането на научен | |||
| за научноприложни изследвания | потенциал | |||
| • въвеждане на модел на финансиране, обвързан с | • демографската криза у нас и в ЕС | |||
| получени резултати, и на диференцирано | • повишаващи се финансови и инфраструктурни | |||
| заплащане на труда на учените, основано на | затруднения при публикуване в реномирани | |||
| научните им резултати | научни издания | |||
Акцентирането върху посочените силни страни и възможности на УХТ, както и отстраняването или намаляването на въздействието на слабите страни и потенциалните опасности, е основен приоритет в стратегията и плана за развитие на НИ през периода 2018 – 2030 г.
Стратегията за развитие на научните изследвания в УХТ има средносрочен характер и обхваща периода 2018 – 2030 г. Тя определя целите, принципите, научните приоритети, средствата и очакваните резултати от научната дейност. Върху нея се изграждат стратегическите и оперативни планове за научни изследвания.
Стратегията е съобразена със съществуващите условия в УХТ по отношение на традиции, постижения, научен потенциал, техническа и технологична база на факултетите и катедрите и възможностите за финансиране.
Стратегията е разработена в съответствие с изискванията за съвременно и конкурентно развитие на научните изследвания в страната и в европейското образователно и научно пространство. Тя се базира на: Закона за насърчаване на научните изследвания (Обн. – ДВ, бр. 92 от 17 Октомври 2003 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 4 Април 2008 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 15 Септември 2009 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 16 Октомври 2009 г., изм. – ДВ, бр. 83 от 22 Октомври 2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 16 Декември 2011 г., доп. – ДВ, бр. 82 от 26 Октомври 2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 15 от 15 Февруари 2013 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2 Август 2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 24 Декември 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 20 Февруари 2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 16 от 26 Февруари 2016 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 18 Юли 2017 г.); Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания“ (Обн. ДВ. бр. 54 от 29 Юни 2018 г.); актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания
инфраструктура (Обн. – ДВ, бр. 62 от 12 Август 2011 г.) и на Европейската харта на изследователите и кодекс за поведение при подбор на изследователи (Европейска комисия, Генерална дирекция за информация и комуникации в областта на научните изследвания, 2005).
Утвърденият от АС план за изпълнение на Стратегията е основание за материално и финансово осигуряване на предложените теми от Фонд „Наука“ на УХТ. Изпълнението на плана се координира от Зам.-ректора по НДБП, контролира се от Зам.-деканите на факултети и от Директора на ДЕОФВС. За изпълнението на планираните дейности отговарят ръководителите на катедри и отговорниците по научна дейност.
Обобщеният извод от проведения по-горе SWOT анализ на системата за научни изследвания в УХТ е, че за да може да изпълни своята обществена мисия съобразно спецификата на съвременните реалности. Университетът трябва да предприеме политика към активно вътрешно институционално научно трансформиране. Оставането в руслото на инерцията на предишните десетилетия носи реална опасност УХТ все по-зле да изпълнява мисията си, реализирана през предходните години. Ето защо, Стратегията гарантира необходимата принципна промяна в провежданите научни изследвания: от наука, извършвана по лична мотивация, към научни изследвания, осъществявани чрез система от институционални стимули. Това не означава отказ от изследвания, които в тематичната си ориентация се определят от изследователския интерес и вътрешната логика за научно развитие на изследователите.
Стратегията предлага действия за институционално преобразуване със следните ключови аспекти:
Научната мисията на УХТ като автономна академична институция е чрез динамична и активна научноизследователска стратегия:
Реализацията на тази специфична мисия е възможна в пряка зависимост от степента, до която ще бъде постигната стратегическата цел на научно развитие на УХТ.
Визията за развитие на научните изследвания се изразява в схващането, че университетът като част от европейската университетска мрежа трябва да бъде академична институция с висок научноизследователски капацитет.
Последният може да бъде постигнат чрез съвременна научна инфраструктура, основана на
Основните цели за научно развитие на УХТ са:
(а) подкрепа, формиране и провеждане на национална политика в областта на научните изследвания, допринасяща за постигане на качествени и конкурентни научни резултати на българската хранителна наука и биотехнология, и
(б) развитието на Университета като водеща научна организация и равностоен партньор на научните организации в Европейския съюз и в световен мащаб.
Стратегическа цел за научно развитие на УХТ чрез е създаване на устойчив управленски модел за насърчаване на научните изследвания, иновациите и трансфера на технологии Университетът:
Специфичните задачи за реализиране на Стратегията за научно развитие на УХТ са:
Така дефинираните цели за научно развитие на УХТ решават следните по-важни задачи:
Научните изследвания, провеждани в УХТ, могат да бъдат:
В допълнение в УХТ могат да бъдат провеждани и изследвания в областта на:
Основаните принципи за провеждане на научни изследвания в УХТ са:
Неотклонното следване на модела за устойчиво развитие на научните изследвания, основан на горепосочените принципи, ще гарантира превръщането на УХТ в притегателен научен и образователен център за перспективните млади хора и в привлекателна институция за авангардна наука.
При осъществяване на научните изследвания в УХТ ще се следват следните действия:
Разпространение на научните резултати
Intellectual Property Offices – WIPO, European Patent Office (EPO), United States Patent and Trademark Office, BPO Online – database of Bulgarian Patent Office, регистър за научната дейност в Република България, регистър на завършилите студенти и докторанти, регистър на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България, регистър на академичния състав на УХТ, окончателни отчети на научни проекти, финансирани от български и чуждестранни източници, сключени лицензионни договори с фирми за реализация на интелектуални продукти, размера на изразходваните средства по тези договори и пр.
Главните приоритетни области за развитие на науката и иновациите в УХТ са определени в съответствие с Програмата на правителството на Република България, с тематичните приоритети на европейските научни програми и инициативи, в които България има ефективно участие и сътрудничество. Необходимо е Университетът да създаде възможности (структури), които да осигуряват динамична обратна връзка и корекции при прилагането и обновяването на научните стратегии и приоритети. Динамиката на съвременното общество и корекциите в развитието на човешкото познание изискват тяхното навременно актуализиране.
Ето защо УХТ дефинира своите главни приоритети за ежегодно определяне на тематични направления за научни изследвания като пресечната точка на следните тематични и изследователски полета:
Това са тематичните приоритети на европейските научни програми и инициативи, в които България има ефективно участие и сътрудничество като:
Реализирането на Стратегията и планът за изпълнението ѝ ще се измерва чрез система, която включва наукометрични, научно-внедрителски и икономически показатели.
Настоящата Стратегия поставя като свой най-важен акцент необходимостта от промяна на възможностите за развитие на научните изследвания в УХТ и в трансформирането на тяхното значение, роля, управление и финансово стимулиращи механизми в рамките на една реално реформираща се научна среда
Чрез настоящата Стратегия Академичното ръководство на УХТ недвусмислено заявява своята воля за устойчиво развитие на Университета в частност и за развитието на науката и на българското общество като цяло.
За постигането на целите на Стратегията работната група, която я е изготвила, следва да разработи и План за изпълнението ѝ, който задължително да посочва индикаторите за отчитане на ефективността и прозрачността на провежданата от Университета научна дейност.