Вкусни кренвирши, направени с мляко, птичи салам с кашу, куркума и годжи бери, варена наденица от месо и риба, хрупкави рибни пръстчета, както и хапки от маринована херинга с фурми, представиха за дегустация днес студенти и преподаватели от специалността „Технология и качество на храните“ в УХТ. Това стана по време на празник в учебното заведение, започнал с фермерски пазар и продължил с традиционната Научна конференция с международно участие на тема „Хранителна наука, техника и технологии-2020”, която тази година се провежда за 67-ми път.
Ежегодното провеждане на научни форуми в Университета по хранителни технологии /УХТ/ е нашият скромен принос за утвърждаване на водещата позиция на науката и образованието в съвременния икономически, стопански и духовен живот на страната. Това заяви ректорът проф. д-р Пламен Моллов в приветствието си по време откриването на 67-мата Научна конференция с международно участие „Хранителна наука, техника и технологии 2020“. За първи път тя се провежда в хибридна форма – присъствено и On-Line, и със съпътстваща проява Фермерски фестивал на производители от цялата страна, който бе разположен в двора на висшето училище.
В обръщението към участниците ректорът посочи международните проекти, по които университетът е водещ партньор на реномирани партньори от ЕС – Франция, Испания, Нидерландия, Румъния, Италия и Унгария. В УХТ се работи и по 14 научни проекта от фонд „Научни изследвания“ към МОН и по 20 проекта за научни изследвания по фонд „Наука“. Освен това висшето училище участва в две национални научни програми „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“, „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството на България“.
Проф. Моллов изтъкна, че днешната международна конференция не е просто мост между науката и бизнеса, тя обединява постиженията на специалистите от водещите отрасли в родната икономика – хранителната, биотехнологичната и туристическата индустрия. Така се гарантират високото качество и безопасността на националните храни.
След това той връчи грамоти на 11 преподаватели от университета, придобили научна степен доктор или повишени в академична длъжност през последните 12 месеца, въпреки усложнената обстановка в света заради пандемията от COVID-19: проф. д.н. Георги Костов, доц. д-р Надежда Петкова, доц. д-р Цвета Луизова-Хорева, доц. д-р Маргарита Терзийска, доц. д-р Ива Бочурова, доц. д-р Венета Марковска, доц. д-р Анета Попова, гл. ас. д-р Райна Хаджикинова, гл. ас. д-р Ангел Данев, д-р Янна Лазарова и д-р Христо Калайджиев.
Първи със своя презентация на тема „Индустриалните мазнини на 21 век – уроци от миналото“ се включи в конференцията проф. Матиас Шрайнер от Университета BOKU във Виена. Неговото участие беше On-Line от Австрия, по същия начин се включиха и представителите на Украйна и Румъния.
Преди да пожелае успех на участниците в конференцията, проф. Моллов даде старт на Фермерския фестивал. Той определи събитието като отлично начало на едно ползотворно сътрудничество, което е мост между хранителната академична наука и опита на производители, които създават здравословни храни. Ректорът благодари на организаторите от Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“ и специално на Блага Генева, човекът допринесъл най-много за реализация на идеята и възпитаник на УХТ. Тя изрази надежда, че фестивалът ще стане традиционно събитие и редовно ще се провежда съвместно с висшето училище, защото ще даде възможност на бъдещите технолози да израстват като специалисти, опознавайки по-добре вкуса и търсенията на потребителите.
При обиколката си по масите на участниците, проф. Моллов и неговите заместници – доц. Атанаска Тенева и доц. Галин Иванов, на щанда на УХТ дегустираха от уникалните иновативни колбаси, но не пропуснаха и традиционните, изработени по БДС. Те са направени от студенти в часовете по практика, изтъкнаха доц. Десислав Балев и гл.ас. Десислава Вангелова от катедра „Технология на месото и рибата“. Уверен съм, че нашите студенти ще станат отлични професионалисти в бъдеще, заяви ректорът, а младежите кимнаха в знак на съгласие.
Пет демонстрации с дегустации бяха подготвили организаторите на фестивала. Най-напред приготвиха биошийтаке с фермерско масло на тиган, а след това запариха билкови чайове „Чакра“. Гостите правиха свещи и фигурки от пчелен восък и биоцаревични макарони. Най-голямата атракция беше варенето на сладко от люти чушки, което веднага беше изконсумирано върху сиренце заедно с печени биоорехи.
Всички продукти предизвикаха огромен интерес – пловдивчани и гостите на града се радваха, че могат не само да вкусят, но и да си купят. Посетителите разпитваха за полезните качества на маслото от черен кимион и с удоволствие дегустираха от пчелните продукти.
Фармацевт Велислава Александрова представи козметични лечебни кремове от 100% натурални суровини по рецепти на д-р Гален и без ГМО. Тя сподели, че се вдъхновила да ги изработва след специализация в Марсилския фармацевтичен университет във Франция. Нашата лавандула и роза не са по-лоши от техните морски дарове и вярвам, че го доказвам успешно, каза тя.