- Студенти не само от България, но и от Балканите ще се обучават по магистърска програма „Технология на виното и високоалкохолните напитки“ под егидата на Международната организация по лозата и виното
- Поканили сме световно известни специалисти за лектори по отделните дисциплини
- В конкуренция бяхме с поне 15-20 университета в света и то от висок ранг
- В момента най-голям прием имаме по специалността „Технология и качество на храните“
Проф. д-р инж. Пламен МОЛЛОВ е ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив от 19 декември 2019 г. Роден е в Пловдив на 9 септември 1958 г. Завършва Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (сега УХТ) през 1984 г. със специалност „Технология на животинските хранителни продукти, консервирането и общественото хранене“. Минава през всички научни нива и от 2009 г. е професор. От 1999 до 2016 г. ръководи катедра „Консервиране и хладилна технология“ в УХТ. Преди да бъде избран за ректор, бе председател на Общото събрание на висшето училище е начело и на Центъра за интердисциплинарно обучение „Качество и безопасност на храните“.
Има и два мандата като народен представител в 39-ото и 40-ото Народно събрание. Шест години е председател на Националната лозаро-винарска камара, след което две години е изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните. Има редица специализации в България, Германия, Белгия, Холандия, Великобритания. Автор и съавтор е на 10 книги и многобройни научни публикации в областта на храните. Владее руски, немски и английски език.
-Проф. Моллов, за почти две години, откакто сте ректор на УХТ, накарахте не само България, но и светът, да говорят да Пловдив и конкретно за университета. Преди месец генералният директор на Международната организация по лозата и виното (OIV) Рау Рока стана „Доктор хонорис кауза“ на УХТ. Как успяхте да направите така, че OIV да избере УХТ за свой партньор?
-Благодаря ви, че оценявате моите усилия и на екипа, с който работя, да популяризираме УХТ.
Колкото до решението на OIVда предпочете УХТ, спомогнаха различни фактори. От една страна беше стремежът ни да създадем нещо значимо във винарския сектор, с което България да се гордее.
Факт е, че тази идея беше обсъждана още преди да поема ръководството на университета, докато години наред бях председател на УС на Лозаро-винарската камара. Оттогава датират и добрите ми взаимоотношения с директора на Европейската лига за икономическо сътрудничество на Балканите Бранимир Ботев, който, както каза и г-н Рока тук, има ключова роля за осъществяването на този проект. С негово съдействие,
въпреки натоварения си график, г-н Рока успя да посети за три дни България в началото на миналата година, преди пандемията.
По време на визитата си в УХТ се запозна с възможностите, ресурса и потенциала, с които разполагаме, и остана доволен, хареса университета. А ние успяхме да го убедим, че УХТ е сериозен партньор.
Министерство на земеделието също много помогна, защото се ангажира с това сътрудничество и с организацията на магистърската програма „Технология на виното и високоалкохолните напитки“.
Всички предварителни разговори с Пау Рока, които проведохме миналата година, преди малко повече от месец бяха потвърдени, а Международната организация по лозата и виното и Министерство на земеделието, храните и горите сключиха отново споразумение с 4 основни акцента – магистърската програма, изнесен офис на OIV в Пловдив, регионален център за анализ на вино и високоалкохолни напитки на територията на УХТ, т.е база, която да обучава студентите с реална практика, с изнесена винарна и опитно поле, в което да се отглеждат автохтонни сортове от целия Черноморски басейн и дигитализацията във винения бранш, свързана с проследяването на произхода, пътя и технологията на виното.
Искаме България да се утвърди като център на целия регион около Черно море.
В конкуренция бяхме с поне 15-20 университета в света и то от висок ранг. УХТ трябваше да отговори на много изисквания. Нашият плюс е в това, че сме на стратегическо място, а тази магистърска програма съвпада с визията на OIV и на г-н Пау Рока за изнасяне на част от дейността на Международната организация по лозата и виното към страните от Източна Европа и Близкия Изток. Той иска да разшири влиянието на OIV в Черноморския басейн. Споделял е с мен, че смята да изнесе офиси в Южна Америка и Африка. OIV е организация, в която членуват 48 страни от цял свят, изключително влиятелна е. В ЕС, например, не може да бъде приет регламент в областта на виното без OIV да даде картбланш.
Ние имаме историческия шанс да бъдем в тяхното полезрение, а това много сериозно ни задължава.
И университети в България проявиха голям интерес към партньорството с OIV. След като от организацията избраха УХТ, сега ние имаме ангажимента да изградим мрежа от висши училища, които да работят в тази област. Ще привлечем преподаватели от Аграрния университет, Тракийския в Стара Загора и др. За някои от направленията в магистърската програма сме поканили и експерти от чужбина за лектори, включително и от различни комисии на OIV, корифеи в своята област, като проф. Виторино Новело от Университета в Торино, който е преподавател по лозарство, проф. Мишел Бурки – експерт в областта на маркетинга и т.н.
-От следващата учебна година в УХТ се въвежда магистърска програма „Технология на виното и високоалкохолните напитки“ под егидата на Международната организация по лозата и виното. Кои студенти ще имат право да се обучават, колко време ще е обучението, какви такси ще плащат?
-С въвеждането на магистърската програма УХТ става третият университет в света след Университета на Монпелие, Франция и Университет „Дейвис“ в САЩ, който ще присъжда дипломи по „Програма на OIV“.
Вече сме готови с дисциплините, които ще се изучават, съобразили сме се с изискванията на OIV. Магистърската програмата по „Технология на виното и високоалкохолните напитки“ е много обогатена от гледна точка на различни практически дисциплини.
Обучението ще е две години.
Подобна е ситуацията и в другите два университета. В Монпелие, например, организират курсове, насочени към практически знания. Студентите им всяка седмица посещават световни изложения или винарски изби. Очакваме ги в България през март догодина, като в един от дните очакваме да гостуват и в УХТ. Вече проведохме разговори с различни изби, които те ще посетят.
-Тези винарски изби в нашия регион ли са?
Да, основно в Южна България. При този модел на обучение студентите се подготвят например, ако имат един терен и искат да създадат на него винарска изба, какви проучвания да направят на почвата, какви сортове да засадят, как да проучат пазара и т.н. Създаването на една малка винарска изба е дълъг процес и всичко това е включено под различни форми в обучението.
-Как ще направите подбора на хората, които ще се обучават?
-Ще информираме целия винарски бранш през Националната лозаро-винарска камара, през регионалните камари, през различните сдружения. Интересът към този курс е много голям. Очакваме до края на годината OIV да потвърди, за да сложим емблемата OIV на нашата магистърска програма.
-Как Международната организация по лозата и виното ще подпомага специалистите, които са завършили магистърската програма, да се реализират професионално?
-Специалисти с диплома под егидата на OIV ще могат да се реализират професионално по цял свят – в Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка и където поискат, все пак те ще получат международен сертификат. За един колега, завършил подобен курс на обучение, вратите ще са отворени към всяка една изба.
Потенциален интерес към тази програма са проявили вече много хора, обаждат се от различни краища на страната, от чужбина също.
И става въпрос не само за колеги технолози, но и хора с различни професии.
Трябва да отбележа, че УХТ ще бъде под изключителен мониторинг, в момента, в който OIV даде одобрението си за магистърската програма. Всеки детайл от обучението ще бъде проследяван.
-Разкажете повече за регионалния център за анализ на виното, който ще бъде създаден в УХТ.
-Това ще е изнесен офис на OIV, който се предвижда да бъде изграден в северната част на УХТ. Там ще се провеждат международни форуми – изнесен конгрес на OIV, или работни срещи по въпроси във винарската област. За целта ще бъде изградена специална сграда, където ще има демонстрационни зали, помещения за дегустация на вина, магазин, от който да се купят автентични вина от цял свят. С нетърпение очаквам да си направя колекция от уникални вина от различни държави.
Идеята ми е в офиса да бъде създаден и специален салон, където ще се организират седмици на вината от различните държави.
Ще има също и лаборатория, която ще изследва определени показатели, свързани с различните сортове, посадъчен материал, грозде, вино. Отделно във връзка с дигитализацията ще се проверява дали информацията отговаря на реалността, т.е. проверка на автентичността на подобни продукти.
Така УХТ ще се превърне в притегателен център за експерти и туристи. Има различни центрове в света, които носят винарските си истории, искаме да създадем нещо подобно тук. Пловдив е изключително подходящ като град.
А за опитните полета се търсят терени в община Родопи и в района на Баня и Карлово, но ще разчитаме на Министерство на земеделието и Бранимир Ботев.
Очаквате ли да има по-голям интерес към специалности, свързани с виното в УХТ? Кои са най-предпочитаните специалности в университета?
-От годините, в които бях студент, до ден днешен специалността „Винопроизводство“ винаги е била актуална и харесвана, затова и там се обучават част от най-добрите студенти.
В момента голям прием има и по специалност „Технология и качество на храните“, която е сборна,
три катедри се обединиха – по мляко и млечни продукти, по месо и месни продукти и по консервиране и плодови и зеленчукови продукти. Всички студенти учат и трите направления, и получават най-широкопрофилна подготовка. Това се оказа изключително печеливша стратегия, защото интересът е много голям. Една от най-атрактивните специалности продължава да бъде „Туризъм“.
Има необходимост УХТ да преразгледа учебните си планове и да ги осъвремени съобразно развитието на пазара. В тази посока полагам доста усилия. Знам, че има ниши, които все още не сме заели, например технология на кафето.
-Заради пандемията университетите преминаха на онлайн обучение, как се отразява на студентите то?
-Онлайн обучението не е лошо – то дава възможност за пълна проследимост на лекционния курс. Преподаватели и студенти са много прилежни. От страна на преподавателя пък се изискват повече усилия, за да направи лекцията интересна и да ангажира вниманието на студентите.
Негативният ефект е, че няма директен личен контакт между студент и преподавател. Липсата на присъствие е особено фатална за упражнения и семинари, затова направихме промени в учебния план така, че да изтеглим лекционните курсове по време на пандемията, а когато отмине тази вълна, ще се провеждат практическите занятия.
ПловдивПрес Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА
Още новини по темата
УХТ с амбициозни проекти за дълъг и здравословен живот
Пау Рока вече е „Доктор хонорис кауза“ на УХТ
Пау Рока изнесе лекция в УХТ, иска магистърска програма Master of wine в университета
УХТ разкрива „Технология на виното и високоалкохолните напитки“ под егидата на OIV
Ректорът на УХТ към първокурсници: Започваме присъствено, осигурили сме таблети за всеки
