Време е за смела реформа на висшето образование
С проф. Пламен Моллов разговаря Петко Делибеев – гл. редактор на сп. „ХВП“
Преди две години проф. Пламен Моллов пое отговорността да ръководи Университета по хранителни технологии в Пловдив, уникален не само за България, но и за региона. В първото си интервю за читателите на сп. ХВП тогава той сподели амбицията си –
„Да направим Университета си видим в глобалния свят на модерното образование“. Сега, след две години, белязани от тежката и непредсказуема епидемия, попитах проф. Моллов дали въпреки трудностите на времето успява да реализира своята амбиция?
Амбициите ми като ректор са фокусиран израз на програмните задачи пред ръководството на Университета. От първия ден работим в посока интернационализиране и повишаване на международната разпознаваемост на УХТ чрез сключване на рамкови споразумения за сътрудничество с чуждестранни университети и организации.
В конкуренция с 15-20 висши училища от висок ранг в цял свят успяхме да привлечем вниманието на Международната организация по лозата и виното (OIV) и тази есен УХТ стартира обучение в най-новата магистърска програма. Предвижда се изграждането на регионален офис на OIV на територията на УХТ.
УХТ и Асоциацията на международните консултантски дружества по хранителни услуги в Италия – l’Associazione FCSI ITALIA Foodservice Consultants Society International – Italian Unit, сключиха рамково споразумение за сътрудничество през 2021 г.
Подписани бяха два меморандума с китайски университети, а преди това и с компанията PANAXTECH в Република Корея.
Активизирахме сътрудничеството на УХТ с Аграрния факултет към университета на Бон в изпълнение на сключения меморандум между двете висши училища.
Продължаваме да поддържаме добрите си взаимоотношения с висши учебни заведения от Руската федерация.
В тази връзка може да се отбележи и подкрепата от страна на УХТ, като съорганизатор, за провеждането на две международни конференции: 1st International Applied Scientific Conference on Medicinal, Aromatic and Edible Plants (MAEPs) and Their By-Products и 13th International Conference on Protein Stabilization.
Успяхте ли да съчетаете традицията в обучението със съвременните технологични средства, за да отговорите на начина на живот и претенциите на съвременните млади хора – ваши студенти, още повече, че пандемията в известен смисъл „пришпори“ използването на съвременните технологии в образованието?
Пандемията от COVID-19 даде силен тласък на процеса на дигитализация в УХТ и на превръщането му в smart университет, като наложи иновативни решения в работата. В безпрецедентната ситуация заради нуждата от онлайн обучение в много кратки срокове бе въведена най-съвременна платформа за обучение в интернет. Изградена бе локална система за видеовръзка, която позволява лекциите да се изнасят на студентите в реално време.
В учебните корпуси е изградена модерна интернет мрежа и е въведен WI-FI. Предстои същото да бъде направено и в Студентските общежития. Внедрена бе модерна електронна система за финансово управление и контрол, която съществено облекчи документооборота.
Отлична е обезпечеността на УХТ с компютри – 469. Всички студенти, приети в първи курс през есента на 2020 и 2021 г. са снабдени с таблети. От Тракия икономическа зона ни бяха предоставени 20 лаптопа.
Дигитализирането на учебния процес налага свои нови изисквания към програмите за обучение, а съвременният живот изисква и все повече практическо обучение за подготовката на бъдещите кадри на ХВП? Как отговаряте на тези претенции? Разбира ли българският бизнес необходимостта от партньорство с науката и образованието?
Университетът по хранителни технологии е почти на 70 години, което говори за натрупан опит, традиции, доказано място сред учебните заведения, подготвили и подготвящи кадри за хранителния бранш.
През 2021 г. бе разкрит и първият изнесен образователен център на УХТ във Велико Търново. С неговото създаване се оптимизира връзката между училищното и висшето образование и се подпомага развитието на туризма в Старата столица.
Съобразно политиката на МОН са предприети действия за обогатяването на съществуващи специалности и актуализирането на учебните планове с иновативни дисциплини, интересни за студентите и даващи съвременни, нужни за бизнеса знания.
Още през първата година от мандата бе поставено началото на институционално партньорство чрез членство на УХТ в представителните национални работодателски организации – АИКБ, БСК и БТПП.
За да отговори обучението на нуждите на бизнеса, УХТ разчита също на Съвета на настоятелите и Бизнес университетска асоциация в хранителната индустрия и туризма. За трета година екипът на фирмата „Сами-М“ осигурява стипендии за студенти от 3-ти и 4-ти курс в специалност „Технология и качество на храните“ на УХТ.
Още докато се обучават студентите активно участват в иновативни разработки на храни и напитки – наденички с рози, хляб с вино, пиво с хмел от Жатец. А четвъртокурсничката Константина Чешмеджиева от специалност„Биотехнологии“ беше удостоена с награда от фирма „Лесафр“ – България като победител в конкурса за най-добра научноизследователска разработка.
Наши възпитаници намират реализация не само у нас, но и в чужбина, където не само създават собствени предприятия, но и печелят награди. Преди дни, на 17 януари, Петър Кирилов, завършил УХТ и създал собствена винарна „Кукери“ в Калифорния, спечели златни медали на конкурс в Сан Франциско както за бяло, така и за червено вино.
Вие казахте, че ще заложите на екипния принцип на работа и по-активната комуникация между колегите в Университета, за да създадете по-добри условия за преподавателска и научна работа на колектива, за професионалното развитие на преподавателите. Успявате ли?
Когато представях екипа си, се пошегувах, че до края на мандата моите заместници и колеги от ръководството, тогава всички доценти, ще станат професори. Но този план вече е в процес на реализация – пръв беше функционалният декан Георги Костов, най-младият професор при нас. Преди дни професор стана заместникът ми Галин Иванов. Професори са вече и деканът на Технологичния факултет Десислав Балев и неговият заместник Георги Добрев. В края на 2021 г. проф. Атанас Павлов стана вторият академик в Пловдив (след академик Мария Балтаджиева, която е член на Съвета на настоятелите), а проф. Алберт Кръстанов стана член-кореспондент на БАН. С това УХТ се превърна в безспорен лидер сред пловдивските университети.
През 2021 г. бе разработен и приет Правилник за определяне на допълнителни възнаграждения за научно-изследователска дейност в УХТ. В съответствие с политиката на МОН, най-голяма тежест при оценяване на научно-изследователската дейност на академичния състав имат научните публикации в издания, индексирани в Scopus и/или Web of Science.
Подобна финансова бонус-система се прилага за първи път в УХТ. Въвеждането й е стратегическо постижение, тъй като позволява участието на Университета в Националната програма за стимулиране на публикационната активност на преподавателите.
През последните две години ясно се вижда стремежът Университетът по хранителни технологии да стане видим не само у нас, но и в чужбина и по този начин да осигури още по- големи възможности пред младежите, които предпочетат обучението в него. Кои основни постижения бихте отбелязали в тази посока?
УХТ е включен, за първи път, в престижната международна класация на университетите SCImago Institution Rankings за 2021 г. Тя се базира на комплексна оценка, формирана от три групи индикатори – научноизследователска дейност (количество и качество на научните публикации, по данни от SCOPUS), иновационна активност (патенти, по данни от PATSTAT) и социално въздействие (web видимост и присъствие). В класацията за 2021 г. присъстват само 13 български университета, като УХТ заема 6-та позиция.
Университетът по хранителни технологии получи през 2021 г. за пети пореден път Академичен Оскар в категория „Хранителни технологии“ при отличаването на най-добрите университети на България.
Предстои кандидатстудентската кампания. При този изграден авторитет на Университета имате ли проблеми с набирането на студенти. Как оценявате помощта, която държавата отпуска за някои специалности?
Подобна схема за подпомагане имаше и миналата година, но не бих казал, че финансовата помощ от държавата за обучението е водещ фактор при избора на специалност. Същественият фактор е как младите хора виждат своята собствена реализация. За съжаление има фундаментален проблем по отношение на подготовката в средния курс и онова, което се учи в Университета. Освен това повечето младежи се насочват към по-леки специалности, не толкова инженерни. А при нас са основно инженерни специалности. Има нужда
от инженерни кадри, но има нужда от драстично увеличаване на тяхното заплащане, за да имат стимул. Така че не мисля, че тази помощ ще се отрази съществено.
За мен най-същественото е нашата кампания да стигне до онези младежи, които са учили в специализирани училища, за които е добре да продължат образованието по специалността си, да доразвият знанията си. Ние правим усилия в тази посока – изпращаме млади наши колеги в такива училища, за да обясняват какво се учи в УХТ и какви са перспективите след това. Все в тази посока правим срещи с бизнеса, на които обсъждаме тази тема.
Освен това сме направили всичко възможно да облекчим първокурсниците максимално. В условията на ковид кризата на всички сме дали таблети. Стремим се да създаваме добри условия, за да ги привлечем. Но, първо, децата са малко. Второ – много малка част от тях виждат себе си в инженерен профил. От трета страна много от тях просто търсят леко обучение. И всичко това създава проблеми. Така че реално таксите, които и сега не са големи, не са водещият фактор при избора на специалност.
Навярно на базата на своята практиката имате идеи какво да се направи?
Според мен е дошло време да се преосмисли цялостната реформа във висшето образование. Нужно е да се премахне това обвързване на броя студенти със заплащането на преподавателите. Защото потенциално често сме в заплаха да имаме година, в която по дадена специалност да нямаме кандидати. И какво да направим с преподавателите – да ги пенсионираме, да ги уволним. А за изграждане на един добър преподавател му трябват поне десетина години да навлезе, да се развие, да поработи в определена област. Това не става от днес за утре. А сегашната система не предполага съхраняване на кадрите от една страна, а от друга страна обвързва заплащането с броя на студентите, който постоянно намалява. Тогава защо поддържаме 50 университета? Държавата трябва да реши – ако не може да издържа тези 50 университета, да издържа 5, но да даде заплащане, което е резонно. Преподавателят да има достойно заплащане, за да не мисли откъде да изкара пари, за да може да живее. Европейската практика е ясна – повечето университети са Университетът на този град, Университетът на онзи град. А само в Пловдив има десет университета. За какво става дума – откъде толкова студенти? Това е истинският проблем.
Сега, когато навлизате във втората половина на мандата си, какви са основните задачи, които бихте искали да решите, за да постигнете напълно първоначалната си амбиция?
Привличане на чуждестранни студенти, които да се обучават в магистърската програма под егидата на Международната организация по лозата и виното – най-напред от Балканския полуостров, а след това – от Черноморския басейн и Кавказкия регион. След това да привлечем студенти отвън и за бакалавърските ни програми.
За тази цел актуализираме специалностите, за да станат по-разпознаваеми от кандидат-студентите и по-атрактивни за тях. Освен това се търси връзка и с наименованията на специалностите в средното образование. С актуализацията на учебните планове се опитваме да направим специалностите по-широко профилни.
При актуализацията на учебните програми контактуваме тясно с представителите на бизнеса, за да получат нашите възпитаници професионална подготовка по-адекватна на нуждите на практиката, за да улесним тяхната реализация.
В момента в партньорство с МУ-Пловдив се разработва обща магистърска програма по диететика. Намеренията ни са да не остане единствената, а подобни хибридни учебни програми да се разработят и с други висши училища у нас и в чужбина.