Университетът по хранителни технологии оглави мащабен международен проект „Безопасни храни за Европейския съюз“ (SafeFood4EU), финансиран от Европейската Комисия. Какви възможности се откриват пред УХТ с това участие – разговаряме със зам.-ректора по научна и международна дейност проф. д-р Галин Иванов.
Наскоро бе даден официалният старт на проекта „Безопасни храни за Европейския съюз“. Какви са целите на проекта?
Дългосрочната цел на проекта е осигуряване на качествени и здравословни храни, произведени при условия, щадящи околната среда.
А в резултат от реализацията нашите студенти ще получат допълнителни знания и компетенции как да организират устойчиво производство на храни, което е ресурсноефективно и екологосъобразно и как да разработват иновативни, здравословни хранителни продукти, отговарящи на нуждите на съвременните потребители. Тези знания са важни за студентите от всички специалности , които подготвят кадри за хранително-вкусовата промишленост.
Разработените учебни програми ще бъдат публикувани в он-лайн платформа със свободен достъп както за студенти и преподаватели, така и за бизнеса.
Нека отбележа, че през следващата година УХТ чества своята 70-та годишнина. Ние имаме богат опит и традиции в подготовката на кадри за хранителната индустрия. Голяма част от висшия мениджмънт на предприятията са възпитаници на университета.
Какво в момента е обучението на студентите по безопасност и качество на храните и с какво трябва да бъде надградено?
Обучението по безопасност на храните в Университета по хранителни технологии стартира преди повече от 15 години. И оттогава магистърската програма по „Безопасност на храните“ е една от най-търсените и предпочитаните от кандидат-студентите. Понастоящем обучението акцентира върху идентифицирането и анализа на различните опасности в храните, подходите за тяхното елиминиране и системите за контрол.
С приетата наскоро нова стратегия на Европейския съюз за устойчиви хранителни вериги, известна още като стратегия „От фермата до трапезата“ се изисква още производството на храни да бъде ресурсноефективно и екологосъобразно. Това означава намаляване загубите на храна, оползотворяване на отпадъците и намаляване замърсяването на околната среда. В световен мащаб загубите в цялата верига (производител, търговец, краен потребител) достигат между 30% и 50% от произвежданата храна.
Има различни подходи за постигането на тази цел. Един от тях включва изграждането на т.нар. „къси вериги“ на доставката на храни. Пример за къси вериги у нас са т.нар. фермерски пазари или фирмени магазини на локални производители. При тях производителят на храната контактува директно с крайният потребител. В този случай пътя на храната от производителя до клиента е къс, разходите за транспорт и замърсяването на околната среда са минимални. Друг пример може да се даде с портокаловия сок. Голяма част от портокаловия сок, който се консумира в България е внесен от Бразилия. Това, обаче е свързано с повече разходи и респ. генериране на повече въглеродни емисии, отколкото ако сокът се внася напр. от Гърция. Могат да бъдат дадени много примери в тази посока.
Пандемията от Covid-19 показа, че късите вериги са по-надеждни в кризисни ситуации. Това е още една причина, поради която трябва да бъде стимулирано местното производство.
В стратегията „От фермата до трапезата“ се акцентира и върху използването на иновативни материали и решения при опаковане, щадящи за околната среда.
Кои са партньорските организации на университета по проекта?
Проектът е иницииран и се ръководи от УХТ, а партньори са Институтът по науките за храненето и храните към Университета в Бон, Германия и Университетът по приложни науки АЕРЕС, Нидерландия.
Университета в Бон е сред водещите германски висши училища в областта на хранителната наука, а университетът в Холандия е сред най-иновативните в Европа. Настоящия проект е продължение на дългогодишното партньорство между УХТ и двата университета.
Какъв е вашият коментар за моментното състояние на качеството на храните в България?
Хранителната индустрия е традиционен отрасъл за нашата страна. Ние имаме много български храни, който се ценят в цял свят заради своето качество, напр. българското кисело мляко, българските сирена, лютеницата и др.
За съжаление през последните десетилетия нашата страна загуби част от позициите си на голяма част от международните пазари. За да си върне този престиж българската хранителна индустрия, е необходима целенасочена политика по стимулиране и промотиране на родното производство на храни.
По настоящем качеството на храните се разглежда основно през призмата на тяхната безопасност, вкусови характеристики и хранителна стойност. В пазарни условия се определя от предпочитанията на потребителите.
За постигането на определени вкусови качества важна роля имат и някои вредни добавки. Така ли е?
В определени случаи може да се каже, че е така, но в общественото пространство често се хиперболизира опасното и вредно значение на влаганите добавки в храните, т.нар. Е номера (консерванти, оцветители и т.н.). Тези съставки са преминали много строга научна оценка за тяхната безопасност. При поява на доказателства за потенциални вреди от тяхната консумация съответно се въвеждат ограничения или забрани за използването им. Пример за това е титановият диоксид – TiO2.
