Доклад на Европейския институт за иновации и технологии в храните (EIT Food) твърди: ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ Е ПО-УСТОЙЧИВА СПРЯМО СТРАНИТЕ В ЕС

Състоянието на хранително-вкусовата промишленост в България стои добре спрямо останалите страни в ЕС, въпреки че и у нас се отчита спад на потреблението на хранителни продукти през месеците на пандемията от COVID-19. Констатацията е направена от Европейския институт за иновации и технологии в храните (EIT Food) след мащабно проучване.

Тя бе презентирана от Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации – EIT Hub за България. Тя представи доклад „Въздействие на COVID-19 върху сектора на храните в Централна и Източна Европа“ по време на On-Line семинар „От фермата до трапезата и как да направим корпоративна стратегия 2030“, чието организиране е реализирано в партньорство с Университета по хранителни технологии и Съюза по хранителна промишленост. От доклада се разбра, че в проучването са били включени общо 12 страни от Европейския съюз.

Производството на храни през април е спаднало с 13 %, докато на другите трайни потребителски стоки е със 43 %, посочи Боянова. Според данните в доклада продажбите на дребно на храни, напитки и тютюневи продукти са по-устойчиви от тези на нехранителните стоки, или продажбите са 94% спрямо 83%  за нехранителните.

В доклада се посочва, че мерките срещу пандемията от коронавирус при нас са сходни с другите страни. Въведени са рестрикции за ограничаване на разпространението на заразата и за подпомагане на населението.

Потребителското търсене на храни у нас е намаляло с 4% през май месец, докато през юли спадът стига до 22 %, спрямо миналата година.

Проблем в България и в страните от Централна и Източна Европа остава застаряващата работна сила – очаква се до 2050 година всеки трети европеец да е над 65+. Има и недостиг на работници в ключови производства на храни и напитки, а също и голяма зависимост от външните пазари.

Изследователите посочват 4 сценарии за фермерите, преработвателите и търговците на дребно, както и за потребителите. Два от тях са умерени – път към нови потребители и път към нови правила. Оптимистичният сценарий е записан като пълно възстановяване, а песимистичният – изкривяване и срив, където следва спад в инвестициите в хранително-вкусовата промишленост.

Университетът по хранителни технологии бе домакин на интерактивния уъркшоп „От фермата до трапезата и как да направим корпоративна стратегия 2030“. В него бяха представени още доклади по темите:  „10 примера за иновации в хранителната индустрия от Европа“, на която лектор беше Жанет Тодорова от The Founder Institute, и „Кръгова икономика“, презентирана от Паула Рaйкенс, Мениджър иновации, Foodvalley NL- Нидерландия.

Новини

Покана за Академичен съвет
януари 21, 2022От
УХТ оглави международен проект „Безопасни храни за Европейския съюз“
януари 19, 2022От
Държавата поема висшето образование за 27 земеделски специалности
януари 14, 2022От
Задочници в УХТ: Несериозно е 3-ма да пречат на повече от 300 студенти
януари 12, 2022От
ОФИЦИАЛНА ПОЗИЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА УНИВЕРСИТЕТА ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ- ПЛОВДИВ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕДЕНИТЕ СЪС ЗАПОВЕД № 963/08.12.2021 г. НА РЕКТОРА ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРКИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ
януари 11, 2022От

Related Posts

Translate »