Проф. Пламен Моллов изнесе доклад на международната конференция „Да изхраним Европа по време на криза“ , на 10.02.2023г. в София

Публикувано от

Уважаеми дами и господа,

Гости и колеги,

КРИЗАТА С ХРАНИТЕ Е ПРЕД НАС. ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПОДГОТВИМ!

Без да е необходимо да се връщаме назад в историята, само след двете години на Ковид пандемия и последната година на война в Украйна можем да направим няколко категорични констатации, а именно:

  1. Кризите възникват неочаквано и независимо от претенциите на развитите общества, всички се оказахме неподготвени за тях.
  2. Кризите се развиват бързо и създават негативен “ефект на доминото“ в множество икономически, социални и обществени дейности.
  3. Кризите днес имат експоненциален характер на развитие, в резултат на интензитета на развитие на комуникационните и дигиталните технологии. Това  означава, че тяхната ударна вълна е по-бърза, а разрушителната им сила е по-голяма, както и щетите, които нанасят.

Темата „Продоволствена криза“ поставям в топ 3 по нейната стратегическа значимост, наред с енергетиката и здравеопазването.

По данни на Световната организация по прехрана и земеделие (ФАО) към 2050 г. се очаква населението на земята да достигне почти 10 милиарда, а търсенето на храни да се увеличи с повече от 70 %, което в комбинация с климатичните промени ще постави под напрежение продоволствената система. Светът ще трябва да произвежда повече храни с по-малко: земя, вода, енергия, торове и пестициди.

Освен това, войната в Украйна катализира нарастващата несигурност в глобалните доставки на храни. Малко са другите места на планетата, където подобен конфликт е в състояние да нанесе така опустошителен удар върху осигуряването на достъпни хранителни продукти.

По официални данни, Русия и Украйна съвкупно задоволяват около 30% от световните нужди от царевица и пшеница и над 50% от световните нужди от слънчогледово масло. Зърнените храни са основните продукти, които осигуряват прехраната на света – приема се, че над 40% от консумираните калории се дължат на пшеница, царевица и ориз. Но запасите от зърно се очаква да намалеят, а в комбинация с по-високите транспортни разходи, енергийната инфлация, екстремните климатични условия и недостига на работна ръка, това сериозно затруднява производството на храни.

Някои анализатори считат, че европейската продоволствена система остава стабилна и надеждна, доколкото ЕС е водещ производител и износител на селско­стопански и хранителни продукти. Но кризата с храните се простира отвъд износа на зърно, защото Русия е и ключов доставчик на торове.

Не бива да се забравя също и това, че повечето държави са насочили селско­стопанското си производство към износ на няколко основни продукта, а не към осигуряване на продоволствена достатъчност. Следва да се приеме, че всички са застрашени от кризата с доставката на храни.

Тревожността на ситуацията се оценява от Европейската комисия, която стартира публична консултация за представянето на предложение относно Обща законодателна рамка за устойчива продоволствена система.

Ще цитирам българския президент, г-н Радев: „Необходими са решителни, колективни усилия на световната общност за справяне с нарастващата несигурност в доставките на храни“…

Какъв е нашият отговор на тази сложна проблематика?

По инициатива на УХТ, в партньорство с Аграрния университет в Пловдив и Тракийския университет в Стара Загора, предложихме на правителството и вече е в ход създаването на Съвместен научно­изследователски център по продоволствена сигурност с между­университетска референтна лаборатория за контрол на храните за нуждите на изпълнителната власт, който да подава своевременно необходимата независима и компетентна експертиза по чувствителни за обществото въпроси от сферата на агро­-хранителната верига.

И както вече споменах, ограниченията в наличните ресурси провокират търсенето на нестандартни и иновативни подходи за компенсиране на дефицитите. В този смисъл адмирирам решението, с което Европейската комисия разреши консумацията на насекоми, провокирала многобройни противоречиви реакции по аналогия с минали дискусии около употребата на соя, оцветители, консерванти и др. хранителни добавки с Е-номерация, темата „Двоен стандарт“ и т. н.

Но искам да обърна специално внимание, поради високата чувствителност на обществото към релацията „храна – здраве“, на видимото отсъствие на своевременна разяснителна кампания от страна на компетентните органи (у нас това са БАБХ и ЦОРХВ), което разбираемо поражда страх сред потребителите и различни тълкования от страна на отделни „експерти“. В този случай не е достатъчно оправданието, че на пазара няма продукти с насекоми, ако това обстоятелство не е отразено на етикета, т.е. да се задоволим с информирания избор на потребителя.

Необходимо е научната информация да достигне до хората по всички налични комуникационни канали и да се интерпретира рационално и в контекста на обмяната на информация за рисковете, далеч преди „новите храни“ да са достигнали до пазара. Апелирам към представителите на националните институции в днешния форум да влезнат в ролята си по компетентност и да провеждат съответната позитивна и професионална обществена информационна кампания.   

Ще посоча някои от безспорните научни факти:

  • Ядивните насекоми имат хранителна история в 113 държави, а ФАО ги препоръчва като алтернатива на конвенционалните източници на протеини и възможност за справяне с нарастващия „белтъчен глад“ на планетата. В ЕС те се разглеждат като екзотични източници и се регулират чрез Регламента за „новите храни“, което означава, че преминават през изключително строга процедура на одобрение от EFSA, преди да се приемат като безопасни за човешкото здраве и да бъдат пуснати на европейския пазар.
  • Сравнено с ЕПЖ, отглеждането на насекоми се отличава с безспорни екологични предимства: 1000 пъти по-малко количество необходима вода; много кратък жизнен цикъл; конверсия на фураж за единица протеин 2:1 вместо 8:1; много по-малко отделен въглероден диоксид и метан; малка площ на фермите; сравнително ниски инвестиции.
  • Брашната от насекоми имат огромен потенциал за производството на хибридни хранителни продукти с висока добавена стойност, но могат да се влагат в ограничени количества (под 10%), за да не влошат техния цвят, вкус или текстура.

През последните години научно-изследователски екипи от УХТ активно разработват състави и технологии на функционални хранителни продукти (месни и тестени) с добавени брашна от насекоми.

Уважаеми г-н Станишев,

Поздравявам Вас и Вашия екип както за отличната организация на форума, така и за значимостта на темата, тъй като поставените проблеми очакват устойчиви и дългосрочни решения, а в това отношение България може да има своя ценен принос в общоевропейската визия.

Благодаря за вниманието!

Прочетете още

Студентски информационен център
тел: +359 32 603 892
e-mail: student_info@uft-plovdiv.bg

Деловодство
тел: +359 32 603 712
e-mail: delovodstvo@uft-plovdiv.bg

Студентски информационен център
тел: +359 32 603 893
e-mail: student_info@uft-plovdiv.bg

Студентски общежития
тел: +359 32 603 891
e-mail: st_comm@uft-plovdiv.bg 

2021 © Университет по хранителни технологии – Пловдив. Всички права запазени.

Translate »