На 20 май тази година за пореден път Центърът по езиково обучение организира изнесена езикова практика за чуждестранните студенти в нашия университет. В събитието се включиха студенти от всички курсове и от трите факултета, както и студенти от департамента, които в момента се обучават в подготвителния курс за езикова и специализирана подготовка. Практиката се проведе на три места извън Пловдив: в село Шипка, град Габрово – в Музея на хумора и шегата, и в Етъра. Студентите бяха много въодушевени да се докоснат до емблематични места, свързани с българския дух и култура, както и да практикуват българския език в свободно общуване.

В село Шипка те разгледаха църквата със златните кубета и се запознаха с паметника на културата, посветен на един от най-важните моменти в нашата история – Руско-турската освободителна война, и живата памет на нашия народ за всички, които са дали живота си, за да можем днес да бъдем свободни и щастливи българи. Много от студентите с изненада откриха прилика в имената на загиналите войници и техни познати в родината си.

Габрово ни посрещна с много слънце, синьо небе и бели облаци, със статуята на Рачо Ковача, която се извисяваше до река Янтра в типична българска носия. В Музея на хумора и шегата студентите с любопитство и интерес откриваха нови черти на българската душевност и се запознаха с езика на габровските шеги, със саркастичния рисунък на известни наши карикатуристи, както и с платната на българския художник Стоян Венев, който основно изобразява в своеобразен стил прекрасните картини на българския селски живот и нрави в началото на ХХ век. Някои студенти пожелаха да разберат какво е уникалното в тази колекция от безценни типично български и в същото време непреходни теми, други с интерес четяха, разглеждаха или слушаха в интерактивното пространство на музея познатите ни габровски шеги, а трети неразбиращо питаха защо на котката ѝ е отрязана опашка, защо конете са със зелени очила или защо на яйцето има кранче като на чешма и много други.

Не по-малък интерес предизвика и етнографският музей на открито Етъра. Там студентите (особено от Техническия факултет) постоянно задаваха въпроси, за да разберат от какво дърво са направени дървените зъбчати колела, какъв сапун или измиващо средство са използвали нашите прапрабаби, когато са перяли своите дрехи и одеяла на тепавицата, и с огромна изненада разбраха, че преди 170 години хората са разчитали само на чистата вода, която пада с голяма сила и се завърта в своеобразната фуния. С удоволствие опитаха вкусните гевреци, сладките целувки и ореховки, които, както се изразиха някои от тях, са направени така, както са ги правели преди години техните баби в Бесарабия. Удивляваха се как е възможно преди толкова много години да са се произвеждали толкова качествени и красиви неща за бита!

Снимките сред цветята, зеленината и старите разноцветни къщи на резервата Етъра бяха населени с щастливи и усмихнати млади хора, пълни с енергия и жар за пълноценни преживявания и нови емоции сред история, съвременност и бъдещи планове.

Накрая студентите благодариха за чудесните емоции, за приятното общуване, а един студент от първи курс възкликна щастлив: Най-сетне са наприказвах!.