Катедра „Електротехника и електроника” произлиза от катедра „Електротехника и топлотехника” с ръководител на катедрата проф. инж. Коцо Христов. Тя е образувана още при разкриването на Факултета по хранителна промишленост към ВСИ – Пловдив (понастоящем Аграрен Университет – Пловдив). Катедрата се запазва и след прерастването на този факултет във Висш институт по хранителна и вкусова промишленост през 1953г.

През 1973г. катедра „Електротехника и топлотехника” се разделя на „Топлотехника” и „Автоматизация на производството”. В периода 1975-1976г. по решение на Академичния съвет (АС) за кратко време катедрата е наречена „Автоматизация на производството и електротехника”.

През 1990г. с решение на АС се чрез отделяне от катедра „Автоматизация на производството” създава нова катедра „Електротехника, електроника и програмиране” с ръководител проф. Георги Кривошиев. След пенсионирането му през 1991г. тя се ръководи от доц. Димитър Цанков. В периода от 1993г. до 2003г. ръководител на катедрата е доц. Иван Маслинков.

Отново с решение на АС през януари 2003г. катедрата е преименувана на „Електротехника и електроника” като част от преподавателите, водещи занятията по Информатика и Програмиране преминават към новосъздадената катедра „Информатика и статистика”.

От 2004г. до 2008 г. катедрата се ръководи от доц. Георги Динков, а в следващия мандат до 2012 г. – отново от доц. Иван Маслинков. От 2012г. до 2017г. ръководител на катедрата е проф. Николай Банков. След това за временно изпълняващ длъжността „ръководител катедра“ е назначен доц. Пламен Никовски. От 2020г. катедрата се ръководи от доц. Александър Вучев.

Обезпечаването на учебния процес се подпомага от техническият сътрудник Георги Момчилов. По-рано сътрудници са били още Николай Драгоилов, Иванка Атанасова, Светлана Петрова, инж. Недялка Спаски, Гергана Кавръкова, Надя Дюлгерова и Росица Мицкова-Михова.

Катедрата осигурява значителна част от фундаменталната подготовка по електротехника и електроника на студентите от трите факултета на Университета. Освен дейностите, свързани обучението, в нея се провеждат научни изследвания, консултации, експертизи и др. в областта на електротехнологиите, електротехниката, индустриалната електроника, техническата безопасност и електроенергийната ефективност. Преподавателите имат натрупан богат опит в областта на развойната, инженеринговата и внедрителската дейност. Повечето от тях са участвали в съвместни проекти с редица фирми, предприятия и организации. До 2016г. преподаватели от катедрата подготвят студентски отбори за участие в ежегодната „Републиканска студентска олимпиада по Теоретична електротехника“.

Общо в катедра „Електротехника и електроника” са защитени 15 дисертации за присъждане на образователната и научна степен „доктор”, 2 дисертации за научната степен „Доктор на техническите науки“ и са хабилитирани 3 професори и 11 доценти.

През 2008г. е получена акредитация за обучение по докторска програма „Индустриална електроника”, а през 2011г. за магистърска програма „Електроенергийна ефективност“.

През 1973г., с решение на Академичния съвет на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост (ВИХВП) се създава катедра “Автоматизация на производството”. В съответствие с бурното развитие на съвременната индустриализация и нейното значение, създаването на специалността е в резултат на държавна политика. Създадени са също сродни специалности и в другите водещи университети по това време:  Технически университет  – София, Русенски университет  ”Ангел Кънчев”, Технически университет – Варна, Химикотехнологичен и металургичен университет-София, Минно-геоложки  университет – София. През 90-те години катедрата се преименува в сегашното си наименование.

               От 1973 до 1990 г., преподавателският колектив на катедрата има за основна задача обучението на студентите в направленията:

1. Електротехника и близки до електротехниката учебни  дисциплини,  обслужващи както техническите, така и технологичните специалности;
2. Компютърно програмиране и използване на изчислителна техника;
3. Специални учебни дисциплини за специалността „Автоматизация на производството“.

През 1978 г. се дипломират 42 инженери по автоматизация от първия випуск. Катедрата достига своя връх в развитието  си с 30 членен академичен състав. Особено съществена е учебно- методичната помощ на привлечените от столицата преподаватели – доцентите: Иван Драготинов и Тодор Пройчев, които със своя опит имат неоценим принос за въвеждането на нови дисциплини и качеството на учебния процес.

През 1990 г. от катедрата се отделя групата преподаватели, основно свързани с извеждането на близки до електротехниката учебни  дисциплини,  компютърно програмиране и използване на изчислителна техника. Те стават основата на нова катедра  “Електротехника, електроника и програмиране”. През  2004 г., на базата на кадри от специалността “Автоматика, информационна и управляваща техника“ се създава специализиращата – катедра „Компютърни системи и технологии“. Основател на специалността (през 2001г.) и катедрата е проф.  Атанас  Георгиев.

През всичките тези, почти 50 години, катедра “АИУТ” целенасочено и отговорно изпълнява своята мисия да подпомага израстването на добре подготвени, интелигентни и високообразовани инженерни кадри, които да са в състояние да устоят на съвременните предизвикателства за работа в условията на глобално променящата се среда и нарастваща роля на високите технологии и иновации.

               Днес много от нашите възпитаници са утвърдени научни работници и преподаватели във висши училища, собственици и ръководители на проспериращи фирми, както и водещи специалисти в различни сфери на човешката дейност, осъществявайки на дело своите знания и стремеж за напредък и развитие.

1. Цанкова, Д. (2011). Въведение в роботиката, Учебник, Имеон, Пловдив.  
2. Цанкова, Д. (2011). Роботика, Ръководство за лабораторни упражнения, Имеон, Пловдив.
3. Цанкова, Д. (2011). Теория на автоматичното регулиране, Ръководство за упражнения – теория и решени задачи, Имеон, Пловдив.
4. Цанкова, Д. (2003). Съвременна теория на управлението, ч.2: Линеаризация чрез обратна връзка. Теория и решени задачи, ТУ – Филиал Пловдив.
5. Цанкова, Д., Петров М. (2003). Съвременна теория на управлението, ч.1: Оптимално управление. Ръководство за лабораторни упражнения, ТУ – Филиал Пловдив.
6. Цанкова, Д. (2003). Теория на автоматичното управление, Ръководство за лабораторни и семинарни упражнения, ТУ – Филиал Пловдив.
7. Петров, М., Цанкова Д., Ганчев И., Танева А. (2002). Оптимизация на производствени системи. Ръководство за лабораторни упражнения, ТУ – София, Филиал Пловдив.

За ОКС “Бакалавър”:

• Електротехника и електроника (за специалности от технически и стопански факултети)
• Приложна електротехника и електроника (за специалности от технологичен факултет)
• Теоретична електротехника
• Електрически измервания
• Полупроводникови елементи
• Импулсна и цифрова схемотехника
• Електрически машини и апарати
• Техническа безопасност
• Материалознание

За ОКС “Магистър”:

• Теоретична електротехника – І част
• Електрически измервания
• Енергийна ефективност на електрически, електронни и топлинни съоръжения
• Електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници
• Сградна автоматизация
• Електрообзавеждане
• Токозахранващи устройства
• Преобразувателна техника
• Енергоефективно управление на електрически машини
• Енергийна ефективност на силови електронни устройства
• Системи за непрекъсваемо електрозахранване
• Автоматизирани производствени системи
  
  

  За образователната и научна степен “доктор”, катедра “Автоматика, информационна и управляваща техника” обучава по акредитираната докторска програма  „Автоматизация на производството”.

  В резултат на непрекъснат мониторинг и анализ на съвременните тенденции и изискванията към специалностите от професионалното направление, е в ход процедура за обучение по специалност „Компютърно управление и автоматизация“. 

  Най-профилираните дисциплини

                 Основни профилиращи дисциплини, включени в учебния план на обучението по автоматика, са:

                 Основи на автоматиката; Компютърно симулиране и проектиране;  Компютърни системи за управление;  Теория на управлението;  Микропроцесорна техника;  Сензорна техника;  Автоматизирано електрозадвижване; CAD/CAM системи; Технически средства за автоматизация; Оптимизация и оптимално управление; Програмируеми логически контролери; Компютърно-интегрирана процесна техника и технологии; Автоматизирано проектиране; Управление на роботи и машини – автомати; Общо-техническа практика; Учебна практика по електроника и микропроцесорна техника; Индустриални мрежови технологии; Електропневматични системи.

  Сред профилиращите дисциплини в магистърския курс са: Автоматизация на технологичните процеси в хранителната и биотехнологичната промишлености; Интелигентни системи; Компоненти на мехатронни системи; Енергийна ефективност на пневматични системи, Адаптивно управление; Изкуствен интелект в роботиката; Техническа диагностика; Експертни системи и др.

                 В процеса на обучение се придобиват, съпътстващи знания и умения по електротехника, електроника, програмиране, информационни технологии и компютърни науки.

                 Сред спектъра на реализация на завършили студенти най-често са фирми прилагащи технологии като роботика, мехатроника, електронно-оптични системи, измерване и контрол, безжични приложения, системи за интеграция и др.